×

Съобщение

Директивата на ЕС за поверителност

Този уебсайт използва бисквитки за управление на удостоверяване, навигация и други функции. Използвайки нашия уеб сайт, вие се съгласявате, че можем да поставим тези типове бисквитки на вашето устройство.

Прегледайте Документи на Директивата за поверителността на електронните съобщения

Преглед на GDPR документи

You have declined cookies. This decision can be reversed.

Психозата паротит

Паротитът е остро заразно заболяване със сезонна проява от октомври до май, което се разпространява по въздушно-капков път. Започва с висока температура 38-39 градуса и подуване на слюнчените жлези под и пред едното ухо. След 1-2 дни обхваща и другата страна, кожата е опъната, лъскава, но с непроменен цвят. Преболедуването оставя траен пожизнен имунитет.

Лечението е симптоматично: противотемпературни средства, големи дози витамини, особено вит.С, загряващи компреси върху отока, рационално хранене. Карантината е задължителна, както и една седмица постелен режим, особено за момчетата (така се предотвратява разпространението на вируса към тестисите и усложнението орхит).

В съвременната медицинска практика все повече се налагат и други неспецифични методи, като лечението с тъканни соли, хомеопатични лекарства (сред тях има и такива за профилактика на контактните на паротита), укрепването на имунитета с различни хранителни добавки.

Усложненията са: възпаление на тестисите (орхит), яйчниците (оофорит), централната нервна система (менингит или енцефалит), задстомашната жлеза (панкреатит). Заболяването протича в 96% без усложнение, от останалите 4% от 5 до 10 % остават със стерилитет. От 20 000 души, колкото са засегнатите от миналата епидемия, 4% са 800 със усложнения, от тях 5-10% (т.е. 40-80) са с орхит.

От световната статистика е известно, че на 100 000 с орхит 4-5 момчета развиват стерилитет, в нашия случай - 0.04% до 0.08% е възможността за фаталното усложнение. Казано по-просто,
за да има един случай на стерилитет, епидемията трябва да обхване пет милиона души.

Оофоритът и менингитът са с доброкачествено протичане, т.е. без последици, енцефалитът (с лоша прогноза) за щастие е нищожно малък процент. При последния, както и при панкреатита има вероятност в по-късна възраст от диабет. За усложнение може да се мисли при повторно покачване на температурата.

За профилактика на заболяването се прави имунизация с трикомпонентна жива атенюирана ваксина – за паротит, рубеола и морбили, на 13мес. и 12год. възраст от 1991г. насам. Имунитетът е с интензитет от 6 до 10 г.

В момента тече ваксинация срещу епидемичен паротит на т.нар. рискови групи - родените между1982 и 1988 г, които нямат или са им поставени недостатъчно ефикасни ваксини в миналото. ДА! - НО!!!

С тройната ваксина се изработват антитела срещу 3-те вируса – на рубеола, паротит и морбили. Това е специфичен имунитет – за конкретни причинители на заразни болести се изработват антитела, които да неутрализират при евентуална среща съответните микроорганизми. Дотук добре! Но! В различните възрастови групи назад във времето по различен начин с моноваксини са провеждани имунизации с образуване на различен брой антитела. Сега с тази ваксина се изработват отново такива и срещу рубеола и срещу морбили, а при някои от тези рискови групи за паротит има по няколко имунизации за морбили.

Какво става сега в организма? В медицинската литература са известни т.нар. автоимунни заболявания, при някои от които антителата(при това с повишен брой) се явяват „убийци”на собствените клетки (синдром на Гудпасчърс) и в зависимост от органите на засягане, могат да се развият тежки до живото-застрашаващи заболявания.

Откъде тогава „избуя” тази психоза (която е завладяла родителите), наречена „паротит” и по-точно „стерилитет” със статистически почти нищожен риск – почти толкова голям, колкото и опасността от тежки усложнения от самата ваксина? Заслужава ли си рискът от имунизация с 6-10 годишен интензитет на създадения имунитет срещу сравнително доброкачествено заболяване с минимален риск от усложнение стерилитет, но с траен имунитет за цял живот?

И тук съвсем резонно идва въпросът за ИНФОРМИРАНОТО СЪГЛАСИЕ! В случая то представлява разясняване на пациентите (родителите) относно заболяването (същност, протичане, възможност от усложнения, лечение, прогноза и интензитет на имунитета след преболедуването) от една страна и имунизацията с ваксина (като се обяснят какво представлява тази ваксина, какви са възможните постваксинални реакции, евентуалните усложнения по-рано или по-късно във времето напред), като в крайна сметка преценката за ползата и риска, както и решението, се предоставя на самите пациенти (родители). В някои европейски страни дори се иска писмен отговор (например Испания).

Мисля, че от всичко казано дотук съвсем логично идва идеята да решим проблема с неспецифичния имунитет, т.е. с общото укрепване на организма с хелатирани витамини и минерали, хранителни добавки и/или суперхрани като микроводорасли, коластра, есенциални (незаменими) мастни киселини, пробиотици.

Според древните почитатели на Хигия здравето е естествена, природна даденост на хората и те се възползват от неговата благост, ако мъдро управляват живота си. Здравословният начин на живот е превенцията и лечението на паротита. Нека изпълним с разумни факти нашето мислене, с позитивни действия, знание и воля, отговорно и мотивирано да преценяваме всяка поредна заплаха от заболяване.

Паротит? - И КАКВО ОТ ТОВА!


Е-мейл