×

Съобщение

Директивата на ЕС за поверителност

Този уебсайт използва бисквитки за управление на удостоверяване, навигация и други функции. Използвайки нашия уеб сайт, вие се съгласявате, че можем да поставим тези типове бисквитки на вашето устройство.

Прегледайте Документи на Директивата за поверителността на електронните съобщения

Преглед на GDPR документи

You have declined cookies. This decision can be reversed.

Дихателни инфекции

Всяка инфекция е сложно взаимодействие между микроорганизъм, макроорганизъм и външна среда. Самото заболяване зависи от количеството и вида на микроорганизмите и състоянието на макроорганизма, което пък зависи от различните въздействия на външната среда и генетичното му предразположение.

Още с проникването на микроба в организма (заразяване), той започва агресивно да уврежда клетките и органите, а макроорганизмът мобилизира своите защитни и регулаторни механизми за обезвреждането на микробите. В този антагонизъм са възможни три изхода с характерни симптоми:
1. Пълно обезвреждане на микроорганизмите, без всякакви симптоми на заболяване.
2. Доловими отклонения от физиологичните процеси без изява на заболяване – с общи симптоми на адинамия и дискомфорт.
3. Значителни отклонения от физиологичните процеси с развитие на инфекциозна болест.

Острата респираторна инфекция обединява най-често срещаните инфекциозни заболявания на човечеството, които показват клинично сходство. Около две трети от заболяванията се дължат на тази инфекция, а 95% от тях са в детската възраст. Общото в клиничната картина е:

І - общи симптоми:

  1. Повишена температура(38-40 градуса);
  2. Адинамичен синдром с болки в кости, мускули и стави;
  3. Нарушен апетит;

ІІ - местни симптоми на ниво лигавици:

  1. От страна на дихателната система (най-често) - хрема, кашлица, локално възпаление,
  2. От страна на храносмилателната система (по-рядко) – гадене, повръщане, диария, болки в корема.

Обикновено за 3 до 7 дни със симптоматично лечение заболяването отминава. Усложнения настъпват най-често в кърмаческа и в старческа възраст, когато са отслабени функциите на органите и системите, а при децата проблемът е, че те се раждат с незрялост най-вече на централната нервна система, откъдето произлиза ниската реактивност, характеризираща се със слаба възпалителна реакция и ниска способност за образуване на антитела. Ето защо водещи са общите симптоми – температура, безпокойство, безапетитие, раздразнителност, което е предпоставка за по-лесно усложнение. Но тук природата е взела мерки – децата до 6-я месец имат готови антитела, които са постъпили в кръвта на майката по време на общото кръвообращение през бременността, както и защита от коластрата и кърмата, които също са богати на антитела.

Лечението при респираторните инфекции е симптоматично:
- противотемпературни лекарства – при температура над 38 градуса и то само едно лекарство, без да се редуват различни групи(едно малко отклонение: човекът е топлокръвен организъм с нормална температура 36,8¬+1 градус. Повишаването на температурата над 37,5 градуса е резултат от повишената топлопродукция(затова не се дават мазнини, при чиято обмяна се отделят големи количества топлинна енергия) и/или намаленото отдаване на топлина. Тези два процеса се контролират от центъра на терморегулация в мозъка. При децата повишената температура вследствие на респираторна инфекция е най-честата причина и повод да се търси медицинска помощ. Тази повишена температура е признак, но не е болест(само при топлинен и слънчев удар е заболяване!!!) Да се понижава температурата на всяка цена не бива до бъде самоцел. За съжаление у родителите често е налице т.нар.”температуро-фобия”, която води до ненужно, понякога вредно, а и скъпо лечение.
- Постелен режим, с който се избягва натоварването на организма при образуване на топлинна енергия от движението;
- Лекарства и вещества, стимулиращи общата реактивност на организма (Промените в реактивността на организма под влияние на различни фактори, въздействащи на имунната система, се означават като имуномодулация. Може да е чрез ваксини, срещу които се образуват специфични имунни тела – т.нар.активна имунизация, или чрез внасянето на готови антитела с кръв, плазма, коластра – пасивна имунизация. Върху имунната система може да се въздейства и с вещества, които могат да стимулират неспецифичния имунен отговор.
- Общотонизиращи методи за избягване на обезводняването – минимум 1-1,5 литрa вода според възрастта на детето.
- Особено място в лечението на острите респираторни инфекции заемат диетотерапията и общия режим на болния:

  1. Основен принцип при хранене на болни с висока температура е те да получават течна храна – айран,сокове, чай, компот;
  2. Достатъчно въглехидрати, намалени количества белтъци и мазнини (които допринасят за ацидоза и нарушаване на електролитния баланс);
  3. Плодове и зеленчуци;
  4. След 3-4 дни – пълноценна хранене с лесно усвоими белтъци и мазнини;
  5. До спадане на температурата е необходимо болните да лежат и да релаксират, т.е. по-малко изразходване на енергия, за да се ползва за борбата с вируса.

Какво да направим, за да се подготвим за „борбата” с вирусите?
Как да въздействаме на имунната система, за да стане тя адекватна при срещата с тях? - Най-просто е чрез храненето, и тук лично аз, както и други уважавани от мен колеги, препоръчваме суперхраните. А именно:
- за активиране на имунната система в производството й на собствени антитела слещу вируси и микроорганизми – микроводорасли;
- за внасяне на имунитет наготово - коластра от крави. Тя е е източник на готови антитела против 20 най-често срещани болестотворни микроби, както и на растежни фактори, които възстановяват тъканите. Тя ни помага да се преборим с повечето инфекции.
- за заздравяване на бариерите пред микробите, а именно лигавиците на носоглътката, дихателната, храносмилателната и отделителната система - есенциални мастни киселини. Така тези бариери ще ни защитават много по-добре от микробите.
Ако давате редовно давате на децата си тези суперхрани, те ще укрепят имунитета си и ще се справят с настинките без лекарства.


Е-мейл