×

Съобщение

Директивата на ЕС за поверителност

Този уебсайт използва бисквитки за управление на удостоверяване, навигация и други функции. Използвайки нашия уеб сайт, вие се съгласявате, че можем да поставим тези типове бисквитки на вашето устройство.

Прегледайте Документи на Директивата за поверителността на електронните съобщения

Преглед на GDPR документи

You have declined cookies. This decision can be reversed.

Грип

С грип или грипна инфекция се определят различни инфекции на дихателните пътища, предимно горните отдели, които протичат със сходни симптоми. Типичният грип (инфлуенца) е заболяване, причинено от три типа грипни вируси – А (с 2 подтипа), В и С. Грип тип А и В са разпространени по целия свят и се проявяват като епидемии. Тип С се среща спорадично и протича леко.

Грипните вируси са слабоустойчиви на топлина и изсушаване, но може да останат жизнеспособни за по-дълъг период от време в тъкани, фекалии, вода (особено при ниски температури), а в замразен вид може да преживеят неопределено дълго време. По тези причини разпространението на грипните вируси е характерно за влажните и студени месеци. Бързото им разпространение се благоприятства от наличието на големи групи хора в затворени пространства.

Източник на заразата е болният човек. Вирусите се разпространяват по въздушно-капков път – кашлица, кихане, говор. Заразността на грипно-болния продължава 3-6 дни, а заболеваемостта на контактните е висока, почти абсолютна. Високата възприемчивост спрямо грипния вирус се обуславя от наличието и концентрацията на противогрипните антитела в кръвта и от локалния имунитет на лигавиците, който зависи почти изключително от нивото на секреторния имуноглобулин А в носния и бронхиалния секрет.

Епидемии, предизвикани от един и същ вирус, избухват през 2-3 години, т.е. когато се намали колективния имунитет срещу дадения вирус. През по-големи периоди от време, поради подчертаната изменчивост на грипните вируси, възникват нови техни варианти, които заварват човечеството напълно не-имунно и настъпва грипна епидемия в световен мащаб – пандемия. След преболедуване остава моно-специфичен (само срещу вида вирус, предизвикал заболяването) и краткотраен имунитет.

Вирусите попадат в горните дихателни пътища (ГДП), прикрепят се към повърхността на цилиндричния ресничест епител, разрушават стената на клетката, навлизат в нея, достигат до ядрото й, където се размножават. Новополучените вируси напускат вече разрушените клетки и се внедряват в съседните клетки. Този процес води до възпалително набъбване на лигавицата, обилна ексудация (отделяне на телесни течности), десквамация (излющване) на епитела, нарушение на локалното кръвообращение с разрушаване на съдови стени и образуване на микрокръвоизливи.

Заболяването се проявява 12 часа до 3 дни след инвазията на вирусите в горните дихателни пътища. То започва толкова бързо, че болният нерядко е в състояние да посочи часа на първите симптоми. Те се изразяват в бързо покачване, понякога с тръпки и втрисане, на температурата до 39-40 градуса, разбитост, отпадналост, виене на свят, главоболие, болки в мускулатурата (главно на врата, кръста и очните ябълки), гадене, сухота в устата, парене в гърлото, загуба на обонянието и вкуса, кихане и суха дразнеща кашлица. По-рядко могат да се наблюдават повръщане, кървене от носа, болки в трахеята, зад гръдната кост.

Общото състояние на болния е засегнато в различна степен, лицето е подпухнало с зачервена кожа, конюнктивите са също зачервени, клепачите – подути. Понякога се явява херпес на устните или около устата. Лигавицата на гърлото, мекото небце и сливиците е зачервена и оточна, езикът е обложен, със зачервен връх и ръб. Дишането е учестено, сърдечната дейност ускорена, а кръвното налягане – намалено.

Клиничните явления обикновено достигат своя връх на втория-третия ден от началото на заболяването, след което (ако не се развият усложнения) започва подобрението с постепенно спадане на температурата докъм четвъртия-петия ден. Но възпалителният процес на лигавицата на ГДП продължава по-дълго. Отделянето на секрети може да продължи, дори се засилва в периода на отслабването на останалите симптоми – секрецията от носа става по-обилна, сгъстява се, понякога става гнойна, кашлицата от суха, дразнеща, става влажна, с отделяне на храчки.

Оздравителният период при неусложнен грип е сравнително гладък и кратък. В някои случаи процесът на възстановяване е по-дълъг – до няколко седмици, с неопределени оплаквания като намалена работоспособност, отмалялост, нарушен апетит, безсъние. В много редки случаи дълго време може да е налице леко повишена температура, без реални причини.

Грипът показва голямо разнообразие във формите на протичане, нерядко с отклонението от описаната дотук типична клинична картина.

При леките форми симптомите са малобройни, по-слабо изразени като: леко повишена температура, слабо главоболие, не особено нарушена работоспособност – лек дискомфорт.

При тежките форми се наблюдава типичната клинична картина, описана по-горе. Освен това към тях принадлежи и токсичният грип. При него на преден план изпъква значителна интоксикация: бурно начало с много висока температура – 39-41 градуса, повръщане, унесеност, задух, студени крайници. Местните възпалителни симптоми са слаби до липсващи. При оглед на устата се вижда бледа гърлена лигавица със синкав оттенък и малки кръвоизливи.

Най-тежка е мълниеносната форма. Тя започва внезапно с неспокойствие и рязко покачване за минути на температурата до 41-42 гр., повръщане на кръвенисти материи, гърчове и кома. Подобни случаи в клиничната практика се наблюдават много рядко при големи епидемии и пандемии, и то в края им.

При малките деца грипът показва известни особености: У новородените той е изключение. В ранната детска възраст(след 3 г.) той протича с интоксикация, вялост, повишена температура, повръщане и диария. Децата бързо губят от телесното си тегло, кашлицата често е спастична – до ларингитна, често има кървене от носа. Може да се наблюдават симптоми от страна на ЦНС като гърчове, фотофобия, силно главоболие – до помрачено съзнание. Често се развиват усложнения – отити и пневмонии.

Сам по себе си неусложненият грип представлява 3-5 дневна треска. Опасността идва от усложненията. Честотата и тежестта им зависят от възрастта и състоянието на болния преди грипното заболяване. Най-застрашени от тежки усложнения са кърмачета и деца до 2 год.(ако изобщо се разболеят), старите хора, бременните и хронично болните.

Усложненията зависят и от характера и на самата грипна епидемия и са резултат от: самия грипен вирус, вторична бактериална инфекция и на токсичните увреждания. Възникването на тези усложнения се характеризира с повторно покачване на температурата, засилване на локалните симптоми от страна на ГДП – хрема, кашлица (която може да бъде лаеща, стенозна, влажна, с обилно отхрачване при пневмониите, с примеси на кръв), както и засягане на ушите до гноен отит с пробив на тъпанчето. Рядко и то при хора с тежки хронични заболявания могат да се засегнат жизнено важни органи – мозък(менингити, енцефалити, водещи до парези), сърце(миокардити), нерядко с фатален изход.

Разпознаването на грипа в епидемична обстановка не е трудно. Основава се на главните симптоми на грипа:

  1. Остро начало с бързо покачване на температурата;
  2. Обща разбитост и адинамия;
  3. Главоболие и мускулни болки;
  4. Катар на ГДП – кашлица и хрема.

Лечението на неусложнения грип е симптоматично:

  1. Постелен режим(дори при най-леките случаи, защото така заболяването протича по-леко и без усложнения);
  2. Стаята трябва да бъде проветрявана често и добре;
  3. Прием на много течности(над литър и половина дневно – чай, сокове, чиста вода);
  4. Здравословно хранене. Въпреки липсата на апетит и важно поемането на достатъчно хранителни вещества, които да се смилат и усвояват лесно от червата и да доставят достатъчно енергия на клетките. Да се избягват тежките и запържени храни, да се ядат много плодове, зеленчуци и сурови ядки(без фъстъци), като се сложи акцент на суровите храни и сокове.
  5. Много удачна е употребата на витамин С (големи дози – 500 до 1000 мг 2-3 пъти на ден) и хранителни добавки: храносмилателни ензими за по-бързото и по-пълно усвояване на хранителните вещества; антиоксиданти с цел предпазване на клетките от разрушаване и по-бързото възстановяване на увредените тъкани, а така също и натурален коензим Q10, който предпазва сърцето и повишава силите на болните.
  6. Особено подходящи са супер-храните – микроводорасли, коластра и есенциални мастни киселини (вижте повече тук).
  7.  Медикаменти за облегчаване на симптомите: болкоуспокояващи, температуропонижаващи

Антибиотици се приемат само при усложнения от бактериална инфекция.
В периода на възстановяване на организма, след преминаване на острите симптоми, е необходимо да се възстанови нормалното състояние на лигавиците на дихателната и храносмилателната система. Тук е препоръчително да се използват пробиотици (ацидофилус и бифидус), заедно с пребиотик (необходима среда, в която се заселват и размножават пробиотиците, каквито са например микроводораслите), есенциални мастни киселини(които обновяват самите лигавици), както и храносмилателни ензими (за нормализиране на храносмилателните функции, пострадали при по-тежките форми на заболяване).

КАК ДА СЕ ПРЕДПАЗИМ ОТ ГРИП?

Важното е да се знае, че всеки трябва сам да избере начин, а изборът на средство зависи от състоянието на организма – дали е здрав, дали има наличие на предходно остро заболяване, на хронично заболяване от години, със снижен имунитет по различни причини, с наличие на алергична предразположеност…

Предпазването от грип включва:

  1. Общи мерки – здравословен начин на живот, рационално хранене, двигателен режим, нормален сън, почивка, избягване на излишни контакти с болни хора;
  2. Суперхрани – микроводорасли, коластра и есенциални мастни киселини
  3. Стимулатори на имунната система от природен или синтетичен произход – коензим Q10, бронховаксом, ехинацея, антистенокардин, есберитокс и др.
  4. Противогрипни ваксини – противогрипната ваксина предпазва само от тези вируси, за които е създадена, според очакваните за сезона грипни щамове и предизвиква в организма да се изградят антитела срещу тях, за да неутрализират заболяването или поне да помогне то да протече по-леко. Но изграденият по този начин имунитет е нетраен и е неефективен за следващата грипна епидемия.

Изводът е: Макар и драматично протичащо, грипът не е заболяване, с което не можем да се справим. Това е само една вирусна инфекция и ако ние сме се погрижили организмът ни (и тези на нашите деца) да е готов за срещи с вируси, няма нищо страшно. Една 3-4 дневна треска само ще ни осигури малко домашен отдих. И „въоръжени” с новите си антитела срещу грипа ще се върнем на работното си място или в училище без страх, че някой ще кашля или киха срещу нас.

Затова моят личен съвет е: изберете подходящо средство за предпазване от грипа!


Е-мейл