Витамин С е жизнено важен за нашето здраве. Той играе важна роля за укрепване на имунната система. Необходим е за производството на колаген и за усвояването на желязото в организма.
Пред¬пазва от скорбут, укрепва костите, зъбите, мускулите и кръвоносните съдове, участва в кръвосъсирването, предотвратява кървенето на венците и образуването на бръчки. С помощта на вит.С се синтезира карнитинът, който вкарва мазнините в митохондриите, за да изгарят, и така допринася за стопяване на тлъстините и по-високото ниво на енергия. Но преди всичко вит.С е ан¬ти¬оксидант и се изразходва усилено при стрес и болести.
Според Нобеловия лауреат и откривател на вит.С д-р Алберт Сент-Дьорди животът представлява поток от електрони в клетките. Здрави сме само ако в тъканите ни има адекватен поток от електрони. Когато този поток намалее, започват болестите, а ако спадне под критичния минимум, настъпва клетъчна смърт.
Основна причина за влошаване на здравето е окисляването от свободните радикали, които са крадци на електрони. За неутрализиране на свободните радикали трябва да се приемат антиоксиданти – а вит.С е главен антиоксидант и доставчик на електрони за човека.
В конвенционалната медицина се ширят митове и предубеждения по повод употребата на вит.С. Твърди се, че мегадозите не са с доказан ефект, че могат да доведат до главоболие, безсъние, възпаление на хранопровода, камъни в бъбреците и т.н. Обаче истината е, че само при някои редки наследствени състояния като таласемия, хемосидероза и глюкозо-6-фосфат-дехидрогеназна недостатъчност трябва да се внимава с дозите вит.С, докато за повечето хора той е изключително полезен – особено когато боледуваме от остри или хронични инфекции и други болести.
Според ортомолекулярната медицина високите дози вит.С укрепват имунната система, унищожават вирусите и са изключително ефективен, евтин и безвреден начин за профилактика и лечение на настинки, грип и техните усложнения. Впрочем, тук става дума не толкова за медицина, колкото за биохимия, защото в достатъчно високи дози вит.С неутрализира свободните радикали и осигурява ста-билни количества електрони за тялото, при това без странични и токсични ефекти.
За съжаление ние, хората, не можем да произвеждаме сами вит.С и затова трябва да го приемаме отвън.
Обикновено храната ни го съдържа в достатъчни количества, за да се предотврати развитието на скорбут (разхлабване и изпадане на зъбите, кървене на венците и други тежки увреждания от липса на вит.С). Но това не винаги е така – например някога златотърсачите в Аляска зимно време и моряците по време на дълги плавания в открито море масово са боледували от скорбут.
Макар че в ежедневието това заболяване вече не се среща, скритите форми на недостиг на вит.С никак не са редки. Като се започне от простото кървене на венците и се стигне до преждевременното остаряване, рака и редица дегенеративни болести, много са проблемите, свързани с неговия дефицит.
Ето защо допълнителното приемане на вит.С безусловно е добра идея. Въпросът е обаче колко? Практиката е показала, че вит.С има отлична поносимост. За човека даже дози от 200 грама (!) дневно, приети венозно, не причиняват никакви проблеми.
При здрави хора усвояването на вит.С в червата не е особено голямо. Ето защо дозата за здрави възрастни е 1-2 грама на ден (1000-2000 мг). Приемането на мегадози през устата от здрави хора няма смисъл и обикновено води до леко разстройство. Обаче при състояния, които изчерпват вит.С (например стрес, остри инфекции) неговото усвояване в червата рязко се увеличава. Затова още при първите признаци на простуда, грип и други инфекции веднага се преминава на т.нар. максимална чревно поносима доза вит.С (т.е. максималната доза, която не предизвиква диария) – обикновено при възрастни това означава да се приемат по 2-3 и даже 5 грама вит.С през 20-30 минути, докато се получи ясно изразено подобрение.
Според достоверни източници такова подобрение настъпва за броени часове – това означава, че мегадозите трябва да се приемат само през първия ден и после да се намалят на 2 грама на всеки 4-6 часа. Вит.С се изразходва усилено в хода на инфекцията и затова опасността от изчерпване е по-голяма от тази от предозиране. Ако получим слабителен ефект, трябва просто да намалим дозата. Излишният вит.С бързо се изхвърля чрез урината.
За сравнение, повечето бозайници (освен човека, приматите, някои прилепи и морското свинче) сами си произвеждат около 5000-10000 мг. вит.С на ден, като при стрес и заболяване производството се увеличава многократно. Ето защо изглежда съвсем разумно ние, хората, да си осигуряваме достатъчно високи дози вит.С при нужда.
В случая (при грип, настинки, пневмонии и други остри инфекции) достатъчно означава колкото можем да усвоим, без да получим разстройство. Най-добре е да се приемат препарати, в които вит.С е максимално усвоим и поносим за организма – т.нар. липозомни форми.
Същите препоръки са в сила и при децата. Разбира се, при тях се започва с по-малки дози, например по 500 до 1000 мг през половин час и се следи ефектът, като дозата се увеличава или намалява според поноси-мостта.
Мегадози вит.С, прилагани венозно, лекуват и облекчават редица тежки болести, включително рак – но това излиза от темата ни. Моля читателите, които се интересуват, да погледнат в препратките на края на книгата.