×

Съобщение

Директивата на ЕС за поверителност

Този уебсайт използва бисквитки за управление на удостоверяване, навигация и други функции. Използвайки нашия уеб сайт, вие се съгласявате, че можем да поставим тези типове бисквитки на вашето устройство.

Прегледайте Документи на Директивата за поверителността на електронните съобщения

Преглед на GDPR документи

You have declined cookies. This decision can be reversed.

Моят личен опит

Работя като детски лекар от 1985 г, а като холистичен лекар и хомеопат – от 1995 г. Своите деца досега съм отгледал практически без антибиотици. Убеден съм, че антибиотиците са вредни за здравето на децата и следва да се избягват. Отношението ми към този проблем е разбираемо, като се има предвид моята лична история и дългогодишният ми лекарски опит.

От майка си зная, че на 12 месечна възраст съм се разболял от магарешка кашлица. Здравето ми се е увредило до такава степен, че за няколко месеца съм спрял да говоря и да ходя. Имунитетът ми се е влошил, започнал съм да взимам антибиотици – и така чак до 10-15 годишна възраст. Помня, че доста боледувах от сливици, зъбите ми се увредиха и останаха слаби, хванах хепатит, оперираха от апендицит, а най-накрая се разболях от псориазис. Никой от семейството ми не носи очила, освен мен. И баща ми, и брат ми са по-високи от мен... Въобще, здравето ми много пострада, а оттам и качеството на живота ми.

Успях да позакрепя нещата, когато спрях да ям месо. Убеден съм, че именно това ми помогна да не правя толкова често гнойни ангини. Разбирах, че храненето е свързано със здравето и се интересувах от знания по въпроса, но по онова време ми беше трудно да ги намеря. Затова разбирах вегетарианството доста ограничено и се хранех твърде небалансирано. Впрочем, това се отнася до повечето новоизлюпени вегетарианци.

Хубавото в цялата тази работа бе, че интересът ми към здравето бе събуден. Може би именно покрай моите боледувания реших да стана лекар. И така завърших Медицинска академия и започнах работа като детски лекар. Но постепенно разбрах, че в много случаи обикновената медицина не помага на децата да растат наистина здрави, а просто потиска симптомите им.

Междувременно се родиха синовете ми и разбира се, започнаха да боледуват. Осъзнах, че ако не се намери някаква по-добра алтернатива, и те, и другите деца, за които се грижех, може да пострадат, както и аз навремето, и да не достигнат генетично заложения си потенциал.
Когато организирах първите курсове по хомеопатия в България, аз се опитвах да намеря именно тази алтернатива. И до известна степен успях. Гордея се с това, че помогнах за навлизането на истинската хомеопатия у нас и вярвам, че добре свърших пионерската работа. И досега практикувам хомеопатия с удоволствие и смея да твърдя, че съм помогнал на доста хора с нея.

Хомеопатията е прекрасна медицина!... но за съжаление е свързана с два проблема. Първо, много е сложна, иска се огромна прецизност и затова е трудно да се прилага масово. Просто няма достатъчно компетентни спе¬ци¬алисти. Второ, нужно е пациентът да има достатъчно жизнена сила, която да реагира на лечението. А тя намалява вследствие от неправилния начин на живот и хранене.
Тези два проблема ме накараха да се ориентирам към нещо, което хем помага, хем е достъпно. Нещо, което всяка майка може да даде на детето си без страх, че може да му навреди. Така открих за себе си микроводораслите и продуктите на АкваСорс. Това ста¬на възможно благодарение на Пламен Бараков и Теодор Троев, които ме поканиха да се включа в Аква-Сорс и така промениха не само моя живот, но и живота на хиляди други хора. И тъй като вече имаше интернет, започнах да чета и да наваксвам пропус-натите години. Постепенно събирах знания и опит, които обобщих в книгата си „Зелените лъчи на Светлината".

Най-накрая бях намерил това, което търсех: лесни за употреба, качествени и изключително полезни ¬¬¬за здравето суперхрани. А най-хубавото бе, че АкваСорс постоянно разширяваше асортимента и така имах въз-можността да обогатявам знанията си и да подобрявам възможностите си да помагам на децата!

Не съм абсолютен противник на антибиотиците. Има заболявания, при които не може без тях. Понякога те спасяват живота. Тогава, когато трябва да се приемат антибиотици, е редно заедно с тях да се дават и суперхрани, витамин С и Д3, пробиотици и пр. Освен това, храненето трябва да бъде адекватно, с нетоксични, лесно усвоими, питателни храни, пресни сурови плодове и зеленчуци, богати на антиоксиданти, биофлавоноиди, микроелементи, ензими и есенциални мастни киселини. Уви, такъв вид хранене е по-скоро изключение, особено в болнични условия, където храната често е под всякаква критика.

Но факт е, че повечето остри инфекции (особено през зимата) са вирусни, а срещу тях антибиотици не действат. Понякога ги даваме профилактично, което не е правилно. Вярно е, че вирусите разрушават лигави-ците и създават предпоставка за навлизане на болестотворни бактерии в тъканите и наслагване на бактериална инфекция. Но също е вярно, че в повечето случаи антибиотиците не са необходими, пречат на организма и трябва да се избягват. По-правилно е за същите пари вместо антибиотици да се дават суперхрани, защото те укрепват имунитета и нямат странични действия.


Е-мейл